29.01.2012 г., 15:25 ч.

Красота 

  Поезия » Бели стихове
859 0 0
Седя си вкъщи, а навън е сняг и студ.
Дъхът ми по прозореца играе...
Някой е положил нечовешки труд
тез дантели скрежни, фини да извае.
Толкова изящност, нежност, красота
с ръката майсторска душа е вложил.
Във всеки фин детайл - завидна висота.
Неоспорима е! Не би се той изложил.
Художник, тъй величествен, но неизвестен.
Навсякъде е пипнал, нищичко не е пропуснал,
съвършенство е постигнал и пейзажът е божествен.
Изрисувал бързо всичко тук и нанякъде препуснал. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лучия Всички права запазени

Предложения
: ??:??