Jan 29, 2012, 3:25 PM

Красота 

  Poetry » White poetry
860 0 0
Седя си вкъщи, а навън е сняг и студ.
Дъхът ми по прозореца играе...
Някой е положил нечовешки труд
тез дантели скрежни, фини да извае.
Толкова изящност, нежност, красота
с ръката майсторска душа е вложил.
Във всеки фин детайл - завидна висота.
Неоспорима е! Не би се той изложил.
Художник, тъй величествен, но неизвестен.
Навсякъде е пипнал, нищичко не е пропуснал,
съвършенство е постигнал и пейзажът е божествен.
Изрисувал бързо всичко тук и нанякъде препуснал. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лучия All rights reserved.

Random works
: ??:??