Красота
Красота
Стояла в клетката кос-птица,
замислено мълчала там
и сякаш малката главица
изпълвал я въпрос голям.
Така, немигащо окото,
окръглено от дива скръб,
без думи питало само то -
с какво животът му е скъп.
А черните пера за траур
подхождали във този час,
с криле прибрани щом стояло
роденото за полет, с глас.
Наоколо ù всичко живо
живяло, както и преди
да влезе в клетката красива,
за красота там да седи.
Но в черната ù неподвижност
красивото било до вик,
изваяно от безнадеждност!..
Нима тя може да краси?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Тодорова Все права защищены
