Красота
Красота
Стояла в клетката кос-птица,
замислено мълчала там
и сякаш малката главица
изпълвал я въпрос голям.
Така, немигащо окото,
окръглено от дива скръб,
без думи питало само то -
с какво животът му е скъп.
А черните пера за траур
подхождали във този час,
с криле прибрани щом стояло
роденото за полет, с глас.
Наоколо ù всичко живо
живяло, както и преди
да влезе в клетката красива,
за красота там да седи.
Но в черната ù неподвижност
красивото било до вик,
изваяно от безнадеждност!..
Нима тя може да краси?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Тодорова Всички права запазени
