Nejnostt (Даниела Тодорова)
194 703
26.08.2012 г., 10:55 ч.

Красота 

  Поезия
773 0 6

Красота

 

Стояла в клетката кос-птица,

замислено мълчала там

и сякаш малката главица

изпълвал я въпрос голям.

 

Така, немигащо окото,

окръглено от дива скръб,

без думи питало само то - 

с какво животът му е скъп.

 

А черните пера за траур

подхождали във този час,

с криле прибрани щом стояло

роденото за полет, с глас.

 

Наоколо ù всичко живо

живяло, както и преди

да влезе в клетката красива,

за красота там да седи.

 

Но в черната ù неподвижност

красивото било до вик,

изваяно от безнадеждност!..

Нима тя може да краси?

 

© Даниела Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??