Nejnostt (Даниела Тодорова) Nejnostt (Даниела Тодорова)
194
Aug 26, 2012, 10:55 AM

Красота

  Poetry
931 0 6

Красота

 

Стояла в клетката кос-птица,

замислено мълчала там

и сякаш малката главица

изпълвал я въпрос голям.

 

Така, немигащо окото,

окръглено от дива скръб,

без думи питало само то - 

с какво животът му е скъп.

 

А черните пера за траур

подхождали във този час,

с криле прибрани щом стояло

роденото за полет, с глас.

 

Наоколо ù всичко живо

живяло, както и преди

да влезе в клетката красива,

за красота там да седи.

 

Но в черната ù неподвижност

красивото било до вик,

изваяно от безнадеждност!..

Нима тя може да краси?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Тодорова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 10K 5.0