13 июл. 2011 г., 23:05

Красота

866 0 1

Като отлитащ самолет

отново вечерта долита

а срещата ни точно в пет

навява спомена за Кубанита

 

Плановете ни се промениха

и като клонките на цъфнал храст

пътищата ни се разделиха

не бе виновна ти

не бях виновен аз

 

Миговете няма да забравя

и щастието в твоите очи

да ме помниш се надявам

и в най-солените сълзи

 

Красотата вече не е тук

вечерта ни я отвлече 

но дано на сутринта с друг

красотата бъде вечна

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • игриво е, особено в началото

    има хляб

    усещам го някак ироничен... спрямо бозите

    и, за да запазя това усещане, няма да разлистя друго от теб - да не се окаже, че всъщност - няма ирония...

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...