13 июл. 2011 г., 23:05

Красота

865 0 1

Като отлитащ самолет

отново вечерта долита

а срещата ни точно в пет

навява спомена за Кубанита

 

Плановете ни се промениха

и като клонките на цъфнал храст

пътищата ни се разделиха

не бе виновна ти

не бях виновен аз

 

Миговете няма да забравя

и щастието в твоите очи

да ме помниш се надявам

и в най-солените сълзи

 

Красотата вече не е тук

вечерта ни я отвлече 

но дано на сутринта с друг

красотата бъде вечна

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • игриво е, особено в началото

    има хляб

    усещам го някак ироничен... спрямо бозите

    и, за да запазя това усещане, няма да разлистя друго от теб - да не се окаже, че всъщност - няма ирония...

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...