Jul 13, 2011, 11:05 PM
Красота
605
0
1
Като отлитащ самолет
отново вечерта долита
а срещата ни точно в пет
навява спомена за Кубанита
Плановете ни се промениха
и като клонките на цъфнал храст
пътищата ни се разделиха
не бе виновна ти
не бях виновен аз
Миговете няма да забравя
и щастието в твоите очи
да ме помниш се надявам
и в най-солените сълзи
Красотата вече не е тук
вечерта ни я отвлече
но дано на сутринта с друг
красотата бъде вечна
© Любослав All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
има хляб
усещам го някак ироничен... спрямо бозите
и, за да запазя това усещане, няма да разлистя друго от теб - да не се окаже, че всъщност - няма ирония...