Jul 13, 2011, 11:05 PM

Красота

  Poetry » Love
864 0 1

Като отлитащ самолет

отново вечерта долита

а срещата ни точно в пет

навява спомена за Кубанита

 

Плановете ни се промениха

и като клонките на цъфнал храст

пътищата ни се разделиха

не бе виновна ти

не бях виновен аз

 

Миговете няма да забравя

и щастието в твоите очи

да ме помниш се надявам

и в най-солените сълзи

 

Красотата вече не е тук

вечерта ни я отвлече 

но дано на сутринта с друг

красотата бъде вечна

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любослав All rights reserved.

Comments

Comments

  • игриво е, особено в началото

    има хляб

    усещам го някак ироничен... спрямо бозите

    и, за да запазя това усещане, няма да разлистя друго от теб - да не се окаже, че всъщност - няма ирония...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...