13.07.2011 г., 23:05

Красота

863 0 1

Като отлитащ самолет

отново вечерта долита

а срещата ни точно в пет

навява спомена за Кубанита

 

Плановете ни се промениха

и като клонките на цъфнал храст

пътищата ни се разделиха

не бе виновна ти

не бях виновен аз

 

Миговете няма да забравя

и щастието в твоите очи

да ме помниш се надявам

и в най-солените сълзи

 

Красотата вече не е тук

вечерта ни я отвлече 

но дано на сутринта с друг

красотата бъде вечна

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослав Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • игриво е, особено в началото

    има хляб

    усещам го някак ироничен... спрямо бозите

    и, за да запазя това усещане, няма да разлистя друго от теб - да не се окаже, че всъщност - няма ирония...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...