13.07.2011 г., 23:05

Красота

870 0 1

Като отлитащ самолет

отново вечерта долита

а срещата ни точно в пет

навява спомена за Кубанита

 

Плановете ни се промениха

и като клонките на цъфнал храст

пътищата ни се разделиха

не бе виновна ти

не бях виновен аз

 

Миговете няма да забравя

и щастието в твоите очи

да ме помниш се надявам

и в най-солените сълзи

 

Красотата вече не е тук

вечерта ни я отвлече 

но дано на сутринта с друг

красотата бъде вечна

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослав Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • игриво е, особено в началото

    има хляб

    усещам го някак ироничен... спрямо бозите

    и, за да запазя това усещане, няма да разлистя друго от теб - да не се окаже, че всъщност - няма ирония...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...