24 мар. 2015 г., 20:56

Красотата на незнанието 

  Поэзия » Любовная
713 0 12
Когато още вярвах на мечтите,
избождах очите на тъмнината
и си правех светло от лъчите,
които си открадвах от луната.
Когато още вярвах на мечтите,
си строях замък от пролетни листа,
посрещах дръзко на лъка стрелите
и нехаех за отровата на завистта.
Когато още вярвах на мечтите,
копнеех всяка вечер за искрен дъжд,
за да отмие горчивото от тревите
и да ухае сладко на цъфнала ръж. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??