Когато още вярвах на мечтите,
избождах очите на тъмнината
и си правех светло от лъчите,
които си открадвах от луната.
Когато още вярвах на мечтите,
си строях замък от пролетни листа,
посрещах дръзко на лъка стрелите
и нехаех за отровата на завистта.
Когато още вярвах на мечтите,
копнеех всяка вечер за искрен дъжд,
за да отмие горчивото от тревите
и да ухае сладко на цъфнала ръж. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up