Красотата на незнанието
Когато още вярвах на мечтите,
избождах очите на тъмнината
и си правех светло от лъчите,
които си открадвах от луната.
Когато още вярвах на мечтите,
си строях замък от пролетни листа,
посрещах дръзко на лъка стрелите
и нехаех за отровата на завистта.
Когато още вярвах на мечтите,
копнеех всяка вечер за искрен дъжд,
за да отмие горчивото от тревите
и да ухае сладко на цъфнала ръж.
Когато още вярвах на мечтите,
рисувах с устните си синьо море,
опивах се от смеха на вълните
и знаех, че гларуса не ще умре.
Когато още вярвах на мечтите,
пожелавах си да стана светлина,
за да целувам до насита звездите
и да няма сладострастието ми вина.
Когато още вярвах на мечтите,
не знаех цената на истина една,
че много често участта на съдбите
е подвластна на зла тъмнина.
избождах очите на тъмнината
и си правех светло от лъчите,
които си открадвах от луната.
Когато още вярвах на мечтите,
си строях замък от пролетни листа,
посрещах дръзко на лъка стрелите
и нехаех за отровата на завистта.
Когато още вярвах на мечтите,
копнеех всяка вечер за искрен дъжд,
за да отмие горчивото от тревите
и да ухае сладко на цъфнала ръж.
Когато още вярвах на мечтите,
рисувах с устните си синьо море,
опивах се от смеха на вълните
и знаех, че гларуса не ще умре.
Когато още вярвах на мечтите,
пожелавах си да стана светлина,
за да целувам до насита звездите
и да няма сладострастието ми вина.
Когато още вярвах на мечтите,
не знаех цената на истина една,
че много често участта на съдбите
е подвластна на зла тъмнина.
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
