Mar 24, 2015, 8:56 PM

Красотата на незнанието 

  Poetry » Love
712 0 12
Когато още вярвах на мечтите,
избождах очите на тъмнината
и си правех светло от лъчите,
които си открадвах от луната.
Когато още вярвах на мечтите,
си строях замък от пролетни листа,
посрещах дръзко на лъка стрелите
и нехаех за отровата на завистта.
Когато още вярвах на мечтите,
копнеех всяка вечер за искрен дъжд,
за да отмие горчивото от тревите
и да ухае сладко на цъфнала ръж. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кръстина Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??