Кратичко, но от душа

Поэзия » Другая

1.4K 1 19

Аз съм само семедател,

разточителен с нагона.

Ставам част от Кръговрата

в благодатното ти лоно.

Твоят символ е Надежда;

Храм утробата - на бог,

доверил да пазиш там, отглеждаш

скъпоценен къс живот.

Причина си да те копнея,

без мисъл за вина да пия грях...

За миговете чувствена феерия,

не стига скромното „Благодаря!”.

Стихия си и Непребродна Нежност...

Зная всички твои имена.

Несъмнено, първенство отреждам

на Чудо и Явление-жена.

Честит празник, дами!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Brezar111 (Людмил Нешев)

Донова, автоиронията, и то, ако не бъде бъркана с прекалената интровертност, е полезен Редактор. Не бих искал да бъда в подобен дефицит. Затуй, ако обичаш, остави "арсенала" ми на мира!

Привет, Капка! Другото стихо ти се стори малко длъчко, но тук, сякаш е изпълнено според твоите предпочитания. Чиста случайност. Третирам бездънна тема и самото заглавие е вид извинение за нейното "претупване". Благодаря и за това твое отбелязване!

2016-07-13T21:13:24+03:00
hapka-kapka (Десислава Вълова)

Много е хубаво!

2016-07-13T15:37:59+03:00
toxin (Таня Донова)

Някога свършва ли ти арсеналът от автоирония, калибър полуразбрал?

2016-03-14T19:43:21+02:00
Brezar111 (Людмил Нешев)

И като пробвам, кво? - Самочувствие имам, колкото за двама средностатистически мъже (оправдано в преобладаващата си част), но написването на петдесетина стихотворения не е достатъчно да изтрие като с магическа пръчка типично мъжките грешки, които съм допускал през годините.

2016-03-13T23:45:26+02:00
toxin (Таня Донова)

Пробвай пак!

2016-03-13T23:33:25+02:00