Brezar111 (Людмил Нешев)
81 1005
8 мар. 2016 г., 07:35

Кратичко, но от душа 

  Поэзия » Другая
1057 1 19

Аз съм само семедател,

разточителен с нагона.

Ставам част от Кръговрата

в благодатното ти лоно.

 

Твоят символ е Надежда;

Храм утробата - на бог,

доверил да пазиш  там, отглеждаш

скъпоценен къс живот.

 

Причина си да те копнея,

без мисъл за вина да пия грях...

За миговете чувствена феерия,

не стига скромното „Благодаря!”.

 

Стихия си и Непребродна Нежност...

Зная всички твои имена.

Несъмнено, първенство отреждам

на Чудо и Явление-жена.

 

Честит празник, дами!

© Людмил Нешев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Донова, автоиронията, и то, ако не бъде бъркана с прекалената интровертност, е полезен Редактор. Не бих искал да бъда в подобен дефицит. Затуй, ако обичаш, остави "арсенала" ми на мира!

    Привет, Капка! Другото стихо ти се стори малко длъчко, но тук, сякаш е изпълнено според твоите предпочитания. Чиста случайност. Третирам бездънна тема и самото заглавие е вид извинение за нейното "претупване". Благодаря и за това твое отбелязване!
  • Много е хубаво!
  • Някога свършва ли ти арсеналът от автоирония, калибър полуразбрал?
  • И като пробвам, кво? - Самочувствие имам, колкото за двама средностатистически мъже (оправдано в преобладаващата си част), но написването на петдесетина стихотворения не е достатъчно да изтрие като с магическа пръчка типично мъжките грешки, които съм допускал през годините.
  • Пробвай пак!
  • Така е, Донова. Не видях "нищо лично" което да касае мен лично, в изпълнението на рускинчето, възпяващо някакъв, явно, супер мъжкар.
  • https://www.youtube.com/watch?v=NJQ6pHAhQFU
    Нищо лично!
  • Симпатяга! Благодаря ти за тези думи!
  • Е, alipieva, слоган като слоган. Доволен съм, че си се почувствала така след стихото, но не бива да залагаш на това, че женският образ в мъжките очи и души, непременно наподобява описания от Лирическия. В стихото има израз: "Зная всички твои имена..." което е така, но някои, дочути от мен - брррр! Глей мъ к'ъв съм - допринесох да се почувстваш "завидно" а правя наметки, които да развалят това ти усещане! Мъж... ко да мъ пра'иш.
  • Мълчъ!...
  • "истината" е като "семедаването" - безкористно, рядко/често и безвъзвратно!
  • "Истината е нейде по средата" се доближава най-много до Абсолютната истина. Ама то, има ли такава?!
  • "Истината е нейде по средата" - прочетох някъде.
  • Още едно смело момиче, с Незабравимо име! Прочетох под нечий профил следното: "Нещата не се променят. Просто човек променя начина, по който ги вижда." Това е вярно в болшинството случаи, а при мен, онова в стихото си остана непроменено през годините и получи достатъчно поводи да се затвърди като мисъл и усещане. Относно определението "семедател"... думичката си е моя и смятам, че реално отразява "ситуацията" в разделението по полов признак.
  • "семедател" - толкова странно определение или самоопределение. Все си мислех, че лирическия е на първо място - Мъж. И все пак - благодаря за поздрава.
  • Мъничко ме смути съотношението между анонимни оценки и коментарите. В един момент бяха 1:10. Колко мъже, освен познавачи (нямам предвид поезията ), биха поощрили с оценка стихо, което им отрежда второстепенната роля на „семедател” затова предполагам, че скромните душици са от нежния пол. Остава ми само да се надявам, че не са го сторили от неудобството да се асоциират с такива (на пръв поглед прекалено силни) определения, като Чудо и Явление – жена. Ако все пак е така, то напразно.
    Поздравления за „куражлийките” – Лейди Фокс, Лина Светлана, Самодива (Вики) и Ренета Първанова!
  • Браво и от мен!
  • Ако всички мъже бяха наясно с казаното от теб, много неща биха изглеждали различно. Поздрави!
  • Благодаря! Много хубаво стихотворение.
Предложения
: ??:??