8.03.2016 г., 7:35

Кратичко, но от душа

1.4K 1 19

Аз съм само семедател,

разточителен с нагона.

Ставам част от Кръговрата

в благодатното ти лоно.

 

Твоят символ е Надежда;

Храм утробата - на бог,

доверил да пазиш  там, отглеждаш

скъпоценен къс живот.

 

Причина си да те копнея,

без мисъл за вина да пия грях...

За миговете чувствена феерия,

не стига скромното „Благодаря!”.

 

Стихия си и Непребродна Нежност...

Зная всички твои имена.

Несъмнено, първенство отреждам

на Чудо и Явление-жена.

 

Честит празник, дами!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмил Нешев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Донова, автоиронията, и то, ако не бъде бъркана с прекалената интровертност, е полезен Редактор. Не бих искал да бъда в подобен дефицит. Затуй, ако обичаш, остави "арсенала" ми на мира!

    Привет, Капка! Другото стихо ти се стори малко длъчко, но тук, сякаш е изпълнено според твоите предпочитания. Чиста случайност. Третирам бездънна тема и самото заглавие е вид извинение за нейното "претупване". Благодаря и за това твое отбелязване!
  • Много е хубаво!
  • Някога свършва ли ти арсеналът от автоирония, калибър полуразбрал?
  • И като пробвам, кво? - Самочувствие имам, колкото за двама средностатистически мъже (оправдано в преобладаващата си част), но написването на петдесетина стихотворения не е достатъчно да изтрие като с магическа пръчка типично мъжките грешки, които съм допускал през годините.
  • Пробвай пак!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...