Една история за грешен преход,
от четвърт век и няколко години,
за кратък миг изпълнен с трепет,
с безброй илюзии недостижими...
Живков ни остави с тежко бреме,
без тъпи вицове и в лош момент,
а Младенов тръгна си без време
на танкове от своя парламент.
Луканов се опита да ни управлява
и даде пълна "газ" от своя кабинет.
Започна баниците да раздава,
но нещо нямаше голям късмет.
След него си избрахме "демократи",
препълнихме душите си с мечти,
но "Ка Ге Бе" агентите си прати
и трябваше назад да продължим.
Залъгваха ни някакви си там пиари
със лозунги, че "Времето е наше",
явиха се от Мултигруп с "другари"
и се налапаха от Беровите каши.
Другарят Жан се появи през януари
и банкрутирахме от "Виденова зима".
Хиперинфлация по джоба ни удари,
а левчето на дъното се срина.
Дойде от Драгалевци "Бърза Помощ" –
преподавателят със слънчевите бани.
Той бързо проясни, че е възможно
с корупция народът да се храни.
Присъниха ни се и царските доспехи,
че Симеон ще чисти в нашта къща,
а Царят си облече "новите дрехи"
и сам имотите започна да си връща.
Дойде и пролет с Моника Станишева,
тя се венча с "модерно левия" ерген,
а той набързо всичко ѝ разписа
и в Брюксел на кресло успя да седна.
А пък Борисов се изпъчи с магистрали,
а Орешарски се омърля с "Де Пе Се",
накрая пак оставихме на генерала
народа наш да води, да пасе!
© Yuri Yovev Все права защищены