5.12.2017 г., 13:34

Кратка история на прехода

664 2 2

Една история за грешен преход,

от четвърт век и няколко години,

за кратък миг изпълнен с трепет,

с безброй илюзии недостижими...

 

Живков ни остави с тежко бреме,

без тъпи вицове и в лош момент,

а Младенов тръгна си без време

на танкове от своя парламент.

 

Луканов се опита да ни управлява

и даде пълна "газ" от своя кабинет.

Започна баниците да раздава,

но нещо нямаше голям късмет.

 

След него си избрахме "демократи",

препълнихме душите си с мечти,

но "Ка Ге Бе" агентите си прати

и трябваше назад да продължим.

 

Залъгваха ни някакви си там пиари

със лозунги, че "Времето е наше",

явиха се от Мултигруп с "другари"

и се налапаха от Беровите каши.

 

Другарят Жан се появи през януари

и банкрутирахме от "Виденова зима".

Хиперинфлация по джоба ни удари,

а левчето на дъното се срина.

 

Дойде от Драгалевци "Бърза Помощ" –

преподавателят със слънчевите бани.

Той бързо проясни, че е възможно

с корупция народът да се храни.

 

Присъниха ни се и царските доспехи,

че Симеон ще чисти в нашта къща,

а Царят си облече "новите дрехи"

и сам имотите започна да си връща.

 

Дойде и пролет с Моника Станишева,

тя се венча с "модерно левия" ерген,

а той набързо всичко ѝ разписа

и в Брюксел на кресло успя да седна.

 

А пък Борисов се изпъчи с магистрали,

а Орешарски се омърля с "Де Пе Се",

накрая пак оставихме на генерала

народа наш да води, да пасе!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Юри Йовев

Коментари

Коментари

  • Хареса ми как си го отразил, Юри! Поздрав!
  • Да.... Толкова години, толкова празни надежди, в няколко стиха! Много точно си го казал! Бързаме назад И все някой народа пасе! При това положение, нищо по-добро не ни чака! Ще си пасем! Даже и да нямаме пастир, знаем си обора! Но, без пастир няма да останем!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....