Една история за грешен преход,

от четвърт век и няколко години,

за кратък миг изпълнен с трепет,

с безброй илюзии недостижими...

Живков ни остави с тежко бреме,

без тъпи вицове и в лош момент,

а Младенов тръгна си без време

на танкове от своя парламент.

Луканов се опита да ни управлява

и даде пълна "газ" от своя кабинет.

Започна баниците да раздава,

но нещо нямаше голям късмет.

След него си избрахме "демократи",

препълнихме душите си с мечти,

но "Ка Ге Бе" агентите си прати

и трябваше назад да продължим.

Залъгваха ни някакви си там пиари

със лозунги, че "Времето е наше",

явиха се от Мултигруп с "другари"

и се налапаха от Беровите каши.

Другарят Жан се появи през януари

и банкрутирахме от "Виденова зима".

Хиперинфлация по джоба ни удари,

а левчето на дъното се срина.

Дойде от Драгалевци "Бърза Помощ" –

преподавателят със слънчевите бани.

Той бързо проясни, че е възможно

с корупция народът да се храни.

Присъниха ни се и царските доспехи,

че Симеон ще чисти в нашта къща,

а Царят си облече "новите дрехи"

и сам имотите започна да си връща.

Дойде и пролет с Моника Станишева,

тя се венча с "модерно левия" ерген,

а той набързо всичко ѝ разписа

и в Брюксел на кресло успя да седна.

А пък Борисов се изпъчи с магистрали,

а Орешарски се омърля с "Де Пе Се",

накрая пак оставихме на генерала

народа наш да води, да пасе!