Сякаш котешки стъпки лепи
тая златна монета в стъклото,
вее небето прозрачния шлейф,
лунна прашинка ми влезе в окото.
Рисувах ти най–юнските луни,
ала преглъщах нежните си думи;
мъжете мразят гаснещи звезди...
Един екватор има помежду ни.
И онемях – русалка на брега,
която само с чайките говори.
Проклета да е новата луна...
да се изгуби в звездните простори...