10 июн. 2010 г., 16:08

Кратки лирично - лунни отклонения 

  Поэзия » Другая
683 0 3

 

Сякаш котешки стъпки лепи 

тая златна монета в стъклото,

 вее небето прозрачния шлейф,

лунна прашинка ми влезе в окото.

Рисувах ти най–юнските луни,

ала преглъщах нежните си думи;

мъжете мразят гаснещи звезди...

Един екватор има помежду ни.

И онемях – русалка на брега,

която само с чайките говори.

Проклета да е новата луна...

да се изгуби в звездните простори...

© Джулиана Кашон Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Продължавам да те чета и да се наслаждавам!
  • Четох го някъде и даже търсих лунна прашинка в Яндекс-а!
    Накрая май не успях да намеря...
    Поздрави!
    Б.
  • Ще се изгуби новата луна,
    ще се стопи из звездните простори
    и с плахите си стъпки вечерта
    на босия език ще ни говори
Предложения
: ??:??