Jun 10, 2010, 4:08 PM

Кратки лирично - лунни отклонения

  Poetry » Other
927 0 3

 

Сякаш котешки стъпки лепи 

тая златна монета в стъклото,

 вее небето прозрачния шлейф,

лунна прашинка ми влезе в окото.

Рисувах ти най–юнските луни,

ала преглъщах нежните си думи;

мъжете мразят гаснещи звезди...

Един екватор има помежду ни.

И онемях – русалка на брега,

която само с чайките говори.

Проклета да е новата луна...

да се изгуби в звездните простори...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Продължавам да те чета и да се наслаждавам!
  • Четох го някъде и даже търсих лунна прашинка в Яндекс-а!
    Накрая май не успях да намеря...
    Поздрави!
    Б.
  • Ще се изгуби новата луна,
    ще се стопи из звездните простори
    и с плахите си стъпки вечерта
    на босия език ще ни говори

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...