Кратки лирично - лунни отклонения

Poesía » Otra

931 0 3

Сякаш котешки стъпки лепи

тая златна монета в стъклото,

вее небето прозрачния шлейф,

лунна прашинка ми влезе в окото.

Рисувах ти най–юнските луни,

ала преглъщах нежните си думи;

мъжете мразят гаснещи звезди...

Един екватор има помежду ни.

И онемях – русалка на брега,

която само с чайките говори.

Проклета да е новата луна...

да се изгуби в звездните простори...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

yotovava (Валентина Йотова)

Продължавам да те чета и да се наслаждавам!

2010-10-01T20:37:22+03:00
kalin8 (Борис Калинов)

Четох го някъде и даже търсих лунна прашинка в Яндекс-а!
Накрая май не успях да намеря...
Поздрави!
Б.

2010-06-10T22:44:03+03:00
Marrta (Дора)

Ще се изгуби новата луна,
ще се стопи из звездните простори
и с плахите си стъпки вечерта
на босия език ще ни говори

2010-06-10T21:24:49+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0