Кратки лирично - лунни отклонения

Poesía » Otra

934 0 3

Сякаш котешки стъпки лепи

тая златна монета в стъклото,

вее небето прозрачния шлейф,

лунна прашинка ми влезе в окото.

Рисувах ти най–юнските луни,

ала преглъщах нежните си думи;

мъжете мразят гаснещи звезди...

Един екватор има помежду ни.

И онемях – русалка на брега,

която само с чайките говори.

Проклета да е новата луна...

да се изгуби в звездните простори...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

yotovava (Валентина Йотова)

Продължавам да те чета и да се наслаждавам!

2010-10-01T20:37:22+03:00
kalin8 (Борис Калинов)

Четох го някъде и даже търсих лунна прашинка в Яндекс-а!
Накрая май не успях да намеря...
Поздрави!
Б.

2010-06-10T22:44:03+03:00
Marrta (Дора)

Ще се изгуби новата луна,
ще се стопи из звездните простори
и с плахите си стъпки вечерта
на босия език ще ни говори

2010-06-10T21:24:49+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0