Кратки слънца

Поэзия » Философская

661 3 11

Сълза по страната

на снежния връх.

Лавина.

Очите на демон

и кратки слънца –

години.

Животът ни плач е

и пламък от сняг

в пустиня.

Родих се.

Но нямам в това

вина и заслуга.

На другата буза

на вечността

следа от усмивка. Луда.

26.02.2019

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Благодаря, Райна. Първо бяха нещо като хайку-та с различен брой на сричките и без рими и започнах да ги изглаждам. Изглаждах, изглаждах, стигнах до четвъртата строфа и реших, че променям смисъла и го оставих нататък измачкано. Вчера се разхождах виртуално из Париж и попаднах на сграда на Франк Гери. Той има подобни приумици, затова се радвам, че го оставих, въпреки че не мога да го нарека деструктивистично стихотворение. Май си е пак анамерично.

2019-02-28T11:52:37+02:00
RainaVakova

Уникално!

2019-02-28T10:49:21+02:00
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Ако те усмихнат по едната буза, не обръщай и другата. Усмивка.

2019-02-28T05:50:28+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Кратки слънца?А вечността?

2019-02-27T22:38:47+02:00
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Благодаря, Лина.

2019-02-27T16:58:32+02:00