Писва ми от илюзии
и аз пак съм добре,
и вече е тъмно,
но не и във мен
Аз имам дилеми.
Лъжите в моите очи се разбиват.
Без да знаят, хората във мен се откриват...
Във моята книга -
дебела и мига...
Наобратно в системата стигам до края,
като кръг откъснат от безкрая,
после наизуст я зная.
За мен това е рая.
© Полина димова Все права защищены