Dec 22, 2010, 10:44 PM

Кратко и неясно

  Poetry
899 0 0

Писва ми от илюзии

и аз пак съм добре,

и вече е тъмно,

но не и във мен

Аз имам дилеми.

Лъжите в моите очи се разбиват.

Без да знаят, хората във мен се откриват...

Във моята книга -

дебела и мига...

Наобратно в системата стигам до края,

като кръг откъснат от безкрая,

после наизуст я зная.

За мен това е рая.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...