Кратко, ясно, опасно

14 окт. 2014 г., 10:13

Поэзия » Гражданская

413 1 2

Мария Събева

КРАТКО, ЯСНО, ОПАСНО

Да се пише кратко, критично и ясно

бе някога трудно и твърде опасно

за онези наши смели сатирици

със будната съвест и остри езици.

Друго е сега – българската нация

живее свободно във демокрация.

Свободно си пишем, свободно говорим.

Но само със думи какво ли ще сторим?

Като ми пееш, Пенке, кой ли те слуша?

А на народа дошло е чак до гуша.

Живее си само с надеждата гола,

че малко теленце ще види под вола.

Искрица надежда в сърцето му тлее.

Съвсем без надежда как ли се живее?

Пак се надява на честни политици –

неподкупни, скромни, без мръсни парици.

* *

На мисълта да е просторно,

на думите пък тесно.

Това за някого е трудно,

за другиго пък лесно.