Кратко, ясно, опасно
Мария Събева
КРАТКО, ЯСНО, ОПАСНО
Да се пише кратко, критично и ясно
бе някога трудно и твърде опасно
за онези наши смели сатирици
със будната съвест и остри езици.
Друго е сега – българската нация
живее свободно във демокрация.
Свободно си пишем, свободно говорим.
Но само със думи какво ли ще сторим?
Като ми пееш, Пенке, кой ли те слуша?
А на народа дошло е чак до гуша.
Живее си само с надеждата гола,
че малко теленце ще види под вола.
Искрица надежда в сърцето му тлее.
Съвсем без надежда как ли се живее?
Пак се надява на честни политици –
неподкупни, скромни, без мръсни парици.
* *
*
На мисълта да е просторно,
на думите пък тесно.
Това за някого е трудно,
за другиго пък лесно.
© Мария Събева All rights reserved.
