21 мар. 2008 г., 21:16

Кратък опит за автобиография

746 0 6

 

Пропиха се копнежите с неслучване.

Отидох да живея другаде –

и къщата ми опустя отвътре,

безлунна стана всяка сянка...

 

... А някога се къпех във желания

и вярвах още във мечти –

не ми достигнаха познания,

за да се вкопча в себе си с очи...

 

Сега съм разпиляна сред листата

и още в мен поличбата мълчи...

Не зная пътя, но ще тръгна... в тишината.

Знам, вървейки, ще срещна аз всички следи;)...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вечерница или Зорница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...