21 мар. 2008 г., 21:16

Кратък опит за автобиография

749 0 6

 

Пропиха се копнежите с неслучване.

Отидох да живея другаде –

и къщата ми опустя отвътре,

безлунна стана всяка сянка...

 

... А някога се къпех във желания

и вярвах още във мечти –

не ми достигнаха познания,

за да се вкопча в себе си с очи...

 

Сега съм разпиляна сред листата

и още в мен поличбата мълчи...

Не зная пътя, но ще тръгна... в тишината.

Знам, вървейки, ще срещна аз всички следи;)...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вечерница или Зорница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...