Кратък спомен

Дочух в далечината песен стара,

която ме пренесе в други дни…

Глас на момче, струни на китара,

в камината буен огън гори…

Този спомен мигом събуди

отдавна стаена в душата тъга

и сякаш крила на милион пеперуди

поръсиха звезден прах над света.

И сякаш вихрушка от чувства забравени

при тебе ме върна години назад.

Нечути въздишки в целувки удавени,

топли прегръдки в нощната хлад.

Двама се давехме в погледи парещи,

бяхме смисълът на всеки нов ден.

Аз тръпнех безумна в ръцете ти галещи,

а ти беше лудо влюбен във мен.

…Не се забравя първата любов,

огрява като лунен лъч, надежда,

тайнствен шепот на първичен зов,

в лазурите небесни ни отвежда.

Спомен мил, от живота частица,

нежен полъх на вятър в нощта,

спотаена в очите звездна искрица

за миг потопи ме  във младостта.