Кратък спомен
Дочух в далечината песен стара,
която ме пренесе в други дни…
Глас на момче, струни на китара,
в камината буен огън гори…
Този спомен мигом събуди
отдавна стаена в душата тъга
и сякаш крила на милион пеперуди
поръсиха звезден прах над света.
И сякаш вихрушка от чувства забравени
при тебе ме върна години назад.
Нечути въздишки в целувки удавени,
топли прегръдки в нощната хлад.
Двама се давехме в погледи парещи,
бяхме смисълът на всеки нов ден.
Аз тръпнех безумна в ръцете ти галещи,
а ти беше лудо влюбен във мен.
…Не се забравя първата любов,
огрява като лунен лъч, надежда,
тайнствен шепот на първичен зов,
в лазурите небесни ни отвежда.
Спомен мил, от живота частица,
нежен полъх на вятър в нощта,
спотаена в очите звездна искрица
за миг потопи ме във младостта.
© АнеблА Всички права запазени