Като стадо диви коне
препускат хората напред,
не на празно похабили колене
да бягат върху хлъзгав лед.
Следват звездна светлина
и полъх от блянове всевишни,
към нова - светла бъднина
за свят, в който няма излишни.
Свят, още неизмислен, нероден,
ала толкова мечтан, прекрасен,
над всички нас е извисен,
а този долу - уродлив и ужасен!
Душите са роби на мръсни тела
и влачат синджири в живата кал,
времето спуска тежка тесла
и не пита кой си и как си живял.
Ражда се слънце в гъстия мрак
и сливат се черно и бяло,
светът се разпада и вали като сняг,
и всяка снежинка е ново начало...