20 дек. 2009 г., 13:26

Краят...

1.1K 0 0

Като стадо диви коне

препускат хората напред,

не на празно похабили колене

да бягат върху хлъзгав лед.


 

Следват звездна светлина

и полъх от блянове всевишни,

към нова - светла бъднина

за свят, в който няма излишни.


 

Свят, още неизмислен, нероден,

ала толкова мечтан, прекрасен,

над всички нас е извисен,

а този долу - уродлив и ужасен!


 

Душите са роби на мръсни тела

и влачат синджири в живата кал,

времето спуска тежка тесла

и не пита кой си и как си живял.


 

Ражда се слънце в гъстия мрак

и сливат се черно и бяло,

светът се разпада и вали като сняг,

и всяка снежинка е ново начало...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...