Като стадо диви коне
препускат хората напред,
не на празно похабили колене
да бягат върху хлъзгав лед.
Следват звездна светлина
и полъх от блянове всевишни,
към нова - светла бъднина
за свят, в който няма излишни.
Свят, още неизмислен, нероден,
ала толкова мечтан, прекрасен,
над всички нас е извисен,
а този долу - уродлив и ужасен! ...