Като стадо диви коне

препускат хората напред,

не на празно похабили колене

да бягат върху хлъзгав лед.

Следват звездна светлина

и полъх от блянове всевишни,

към нова - светла бъднина

за свят, в който няма излишни.

Свят, още неизмислен, нероден,

ала толкова мечтан, прекрасен,

над всички нас е извисен,

а този долу - уродлив и ужасен!

Душите са роби на мръсни тела

и влачат синджири в живата кал,

времето спуска тежка тесла

и не пита кой си и как си живял.

Ражда се слънце в гъстия мрак

и сливат се черно и бяло,

светът се разпада и вали като сняг,

и всяка снежинка е ново начало...