4 янв. 2008 г., 10:21

Краят 

  Поэзия
687 0 1
В студената стая стоя сама
и ме топли единствено споменът,
споменът, напомнящ ми за теб
и сърцето ми превръща се в лед.
И не мога даже да заплача,
а по земята се влача.
Прекършиха се моите крила,
които ми бяха подарени от любовта.
Сега лежа в калта
и чакам да дойде смъртта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Предложения
: ??:??