4.01.2008 г., 10:21 ч.

Краят 

  Поезия
601 0 1

В студената стая стоя сама

 и ме топли единствено споменът,

споменът, напомнящ ми за теб

и сърцето ми превръща се в лед.

И не мога даже да заплача,

а по земята се влача.

Прекършиха се моите крила,

които ми бяха подарени от любовта.

Сега лежа в калта

и чакам да дойде смъртта.

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??