4 ene 2008, 10:21
Краят
В студената стая стоя сама
и ме топли единствено споменът,
споменът, напомнящ ми за теб
и сърцето ми превръща се в лед.
И не мога даже да заплача,
а по земята се влача.
Прекършиха се моите крила,
които ми бяха подарени от любовта.
Сега лежа в калта
и чакам да дойде смъртта.
и ме топли единствено споменът,
споменът, напомнящ ми за теб
и сърцето ми превръща се в лед.
И не мога даже да заплача,
а по земята се влача.
Прекършиха се моите крила,
които ми бяха подарени от любовта.
Сега лежа в калта
и чакам да дойде смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
