Краят

22 мар. 2007 г., 13:33

Поэзия

585 0 2

Тъмна сянка се прокрадва в нощта,
докато момичето лежи в тревата.
Наблюдавайки звездите в самота,
някак си усеща как върти се Земята.

Студеният вятър отмества с невидими ръце
тънката рокля от краката й слаби.
Все по-бързо бие нейното сърце,
студ сковава ръцете, устните стават лилави.

Изведнъж дъхът й секва.
Свива се сърцето й за миг.
Глас в ушите й отеква,
глас зловещ и тих...

“Усещаш ли ме?” - пита. – “Да”.
“Чуваш ли ме?” – “Да”
“Виждаш ли ме?” – “Не”
“Виждаш ли звездите?” – “Не...”
“Е... това е краят...”

Краят

Свързани произведения

Комментарии

Предложения