Прииждат в мисълта ми слепи думи,
изказани отдавна помежду ни.
Скалисто-вкаменени са ръцете.
Застинали – вълните в дробовете.
Бъдното линее тъй безлично,
удавено в морето прозаично.
Вятърът охлажда световете​.
Изчезват на дъгата цветове.
Лястовиците, на юг са отлетели.
Чувствата – до болка изтрезнели.
Леден е и бризът на южняка.
Самотата призрачно ни чака. ...