КРАЯТ
Прииждат в мисълта ми слепи думи,
изказани отдавна помежду ни.
Скалисто-вкаменени са ръцете.
Застинали – вълните в дробовете.
Бъдното линее тъй безлично,
удавено в морето прозаично.
Вятърът охлажда световете.
Изчезват на дъгата цветове.
Лястовиците, на юг са отлетели.
Чувствата – до болка изтрезнели.
Леден е и бризът на южняка.
Самотата призрачно ни чака.
Апокалипсис. Мрак. И краят...
След него следва адът... или раят...
Края днешен – утре е начало,
с надеждата във фениксово тяло!
© Мария Божкова All rights reserved.
