Прииждат в мисълта ми слепи думи,
изказани отдавна помежду ни.
Скалисто-вкаменени са ръцете.
Застинали – вълните в дробовете.
Бъдното линее тъй безлично,
удавено в морето прозаично.
Вятърът охлажда световете.
Изчезват на дъгата цветове.
Лястовиците, на юг са отлетели.
Чувствата – до болка изтрезнели.
Леден е и бризът на южняка.
Самотата призрачно ни чака. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up