Краят на един живот
857
0
0
Животът напуска ме бавно.
Душата ми излита плавно.
Обзема ме мъка, тревога,
да си тръгна не искам, не мога.
Заминавам надалече,
връщане няма вече.
Тялото ми в студ е обгърнато.
Не плачи, дете непрегърнато.
Усещам, че се извисявам,
летя в небето
Плаче детето.
Не знае, че аз му прощавам.
Чуй моята песен:
Ще си с мен някоя есен.
Ти ще си до мен
един далечен ден.
А до тогава
недей ме забравя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Василева Все права защищены
