Краят на един живот

Животът напуска ме бавно.

Душата ми излита плавно.

Обзема ме мъка, тревога,

да си тръгна не искам, не мога.

Заминавам надалече,

връщане няма вече.

Тялото ми в студ е обгърнато.

Не плачи, дете непрегърнато.

Усещам, че се извисявам,

летя в небето

Плаче детето.

Не знае, че аз му прощавам.

Чуй моята песен:

Ще си с мен някоя есен.

Ти ще си до мен

един далечен ден.

А до тогава

недей ме забравя.