11 нояб. 2007 г., 10:47

Краят на една надежда

Поэзия

772 0 7

Лежи тя там сама,
поема си последен дъх,
всичко потъва в тъма,
от небето сипе се черен прах.
Кръвта все по-ледена става,
сърцето все по-бавно бие,
името й потъва в забрава
заедно с тайните, които крие.
Животът постепенно напуска я,
отчаяно назад поглежда,
сърцето спира да препуска
и безжизнено главата си тя свежда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Maxine (Аз де)

Не беше упрек, Криси Беше отбелязване.

Давай още

2007-11-12T14:57:46+02:00
kriskata94 (Криси)

Блатодаря на Maxine,че ме накара да се замисля за грешката си и да я поправя ...все пак всеки греши

2007-11-11T22:57:33+02:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Поздравления!

2007-11-11T17:53:43+02:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Вечна памет на надеждата.
Жалко,че не е била по-жизнена.
Стихът ти е хубав!

2007-11-11T15:30:23+02:00
Maxine (Аз де)

"сърцето спира да препуска
и безжизнено главата си свежда"

???

айде бе!

2007-11-11T15:13:47+02:00