Nov 11, 2007, 10:47 AM

Краят на една надежда

Poetry

768 0 7

Лежи тя там сама,
поема си последен дъх,
всичко потъва в тъма,
от небето сипе се черен прах.
Кръвта все по-ледена става,
сърцето все по-бавно бие,
името й потъва в забрава
заедно с тайните, които крие.
Животът постепенно напуска я,
отчаяно назад поглежда,
сърцето спира да препуска
и безжизнено главата си тя свежда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Maxine (Аз де)

Не беше упрек, Криси Беше отбелязване.

Давай още

2007-11-12T14:57:46+02:00
kriskata94 (Криси)

Блатодаря на Maxine,че ме накара да се замисля за грешката си и да я поправя ...все пак всеки греши

2007-11-11T22:57:33+02:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Поздравления!

2007-11-11T17:53:43+02:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Вечна памет на надеждата.
Жалко,че не е била по-жизнена.
Стихът ти е хубав!

2007-11-11T15:30:23+02:00
Maxine (Аз де)

"сърцето спира да препуска
и безжизнено главата си свежда"

???

айде бе!

2007-11-11T15:13:47+02:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0