VladislavPlaninski (Чавдар Тепешанов)
131 22
27 мая 2014 г., 18:47

Краят на есента 

  Поэзия » Другая
431 0 3

Безмълвието видимо започва

в сезона, който чаках - есента.

Билетът е сега еднопосочен.

А гарата се казва - Самота.

 

Безмълвен, но щастлив, защото мога

да бъда този, който съм мечтал,

сега не търся Бог в измислен огън,

а в този, който съм си наклал.

 

Безмълвието - то е светлосянка,

играеща в къпиновия храст.

Или пък е танцуваща вакханка,

обсебваща те с грация и страст.

 

В безмълвие започва да се ражда

една картина. И една любов.

То може със тъга да те обсажда.

Но може и да шепне с нежен зов.

 

Безмълвието. То е тиха радост.

Възкръснала утеха. И копнеж.

И полъх от далечната ти младост.

И тръпка от красив световъртеж.

 

Безмълвието е проникновение.

Изправен срещу бъдещето мост.

И сладка нега. И опиянение.

И твърде закъснял апотеоз.

© Чавдар Тепешанов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??