Безмълвието видимо започва
в сезона, който чаках - есента.
Билетът е сега еднопосочен.
А гарата се казва - Самота.
Безмълвен, но щастлив, защото мога
да бъда този, който съм мечтал,
сега не търся Бог в измислен огън,
а в този, който съм си наклал.
Безмълвието - то е светлосянка,
играеща в къпиновия храст.
Или пък е танцуваща вакханка,
обсебваща те с грация и страст. ...