Краят на есента
Безмълвието видимо започва
в сезона, който чаках - есента.
Билетът е сега еднопосочен.
А гарата се казва - Самота.
Безмълвен, но щастлив, защото мога
да бъда този, който съм мечтал,
сега не търся Бог в измислен огън,
а в този, който съм си наклал.
Безмълвието - то е светлосянка,
играеща в къпиновия храст.
Или пък е танцуваща вакханка,
обсебваща те с грация и страст.
В безмълвие започва да се ражда
една картина. И една любов.
То може със тъга да те обсажда.
Но може и да шепне с нежен зов.
Безмълвието. То е тиха радост.
Възкръснала утеха. И копнеж.
И полъх от далечната ти младост.
И тръпка от красив световъртеж.
Безмълвието е проникновение.
Изправен срещу бъдещето мост.
И сладка нега. И опиянение.
И твърде закъснял апотеоз.
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
