Ще си тръгне накрая лятото,
когато наедрелите праскови
са така непоносимо тежки...
Когато са пълни с букети от мед
презрелите слънчеви кошери,
а невенът свива цвета си
в малко юмруче,
за да запази семенцата за утре...
Няма как да се спре този край
на това лято.
То дълго ще ходи замаяно
от невъзможните сладки аромати
на неуловимото безбрежно синьо,
вплетено в извивките на хоризонта...
Ще тръгне неусетно, но първо
ще напълни бъчвите с вино,
ще нареди билките и мехлемите
по тъжните полици,
бурканчета смокиново сладко,
кошничка с орехи
и... празна тетрадка.
Чака ни дълга зима...
© Миглена Цветкова Все права защищены