Sep 3, 2016, 5:30 PM

Краят на лятото

  Poetry
527 1 5

 

Ще си тръгне накрая лятото,
когато наедрелите праскови
са така непоносимо тежки...
Когато са пълни с букети от мед
презрелите слънчеви кошери,
а невенът свива цвета си
в малко юмруче,
за да запази семенцата за утре...
Няма как да се спре този край
на това лято.
То дълго ще ходи замаяно
от невъзможните сладки аромати
на неуловимото безбрежно синьо,
вплетено в извивките на хоризонта...
Ще тръгне неусетно, но първо
ще напълни бъчвите с вино,
ще нареди билките и мехлемите
по тъжните полици,
бурканчета смокиново сладко,
кошничка с орехи
и... празна тетрадка.
Чака ни дълга зима...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво е, Меги! И носталгично...
  • Хареса ми...
  • Красотата на лятото е във всяка изречена дума.Химн на нейното очарование!
  • красиво
  • "И след най-дългата зима идва пролет" - гласи една китайска поговорка. А след пролетта идва отново лято. Природата е построена върху правилото на цикличността. Затова всичко в нея е повторимо. Уви, при човека това далеч не е така. Но нека помним хубавото. Аз лично ще запомня хубавото ти стихотворение, Миглена. Чудесно и поетично описваш някои фундаментални характеристики на лятото - кралят на сезоните! Поздрав!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...