Краят на лятото

3.09.2016 г., 17:30 ч.

Поезия

393 1 5

Ще си тръгне накрая лятото,
когато наедрелите праскови
са така непоносимо тежки...
Когато са пълни с букети от мед
презрелите слънчеви кошери,
а невенът свива цвета си
в малко юмруче,
за да запази семенцата за утре...
Няма как да се спре този край
на това лято.
То дълго ще ходи замаяно
от невъзможните сладки аромати
на неуловимото безбрежно синьо,
вплетено в извивките на хоризонта...
Ще тръгне неусетно, но първо
ще напълни бъчвите с вино,
ще нареди билките и мехлемите
по тъжните полици,
бурканчета смокиново сладко,
кошничка с орехи
и... празна тетрадка.
Чака ни дълга зима...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

teis

2016-10-27T20:23:32+03:00

Красиво е, Меги! И носталгично...
contessa (Светла Асенова)

2016-09-06T13:05:37+03:00

Хареса ми...
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2016-09-05T19:37:21+03:00

Красотата на лятото е във всяка изречена дума.Химн на нейното очарование!
djudjii (Жанет Велкова)

2016-09-05T17:57:57+03:00

красиво
vega666 (Младен Мисана)

2016-09-04T12:08:11+03:00

"И след най-дългата зима идва пролет" - гласи една китайска поговорка. А след пролетта идва отново лято. Природата е построена върху правилото на цикличността. Затова всичко в нея е повторимо. Уви, при човека това далеч не е така. Но нека помним хубавото. Аз лично ще запомня хубавото ти стихотворение, Миглена. Чудесно и поетично описваш някои фундаментални характеристики на лятото - кралят на сезоните! Поздрав!