Търкулна се и този Август -

орехче по било стръмно.

Помогна му и лек ветрец,

уж топъл, морски,

а от него кожата ми смугла тръпне

и поглеждам към брега.

Не е за топъл шал,

не е дошло и времето

да се заключим в домовете си

със летни спомени и фотоси -

усмихнати като за филм -

от край до край.

Не е беда, все още има сладост -

ще лепнат устните от гроздови зърна;

отново слънцето ще сипе благост

в дюлите и жълтите листа.

Дори през рамката на тъжния прозорец,

ще ни напомня пак за себе си

в студени дни.

Не се сбогувам. Рано е да тръгна.

Проблясва златна есен

в сянката на ятото по пясъка ронлив.

Очите не ме лъжат. И макар безмълвен,

Август дава знак.

Вълшебството му предстои.