21.08.2020 г., 12:22

Краят на лятото

742 2 1

 

Търкулна се и този Август -

орехче по било стръмно.

Помогна му и лек ветрец,

уж топъл, морски,

а от него кожата ми смугла тръпне

и поглеждам към брега.

Не е за топъл шал,

не е дошло и времето

да се заключим в домовете си

със летни спомени и фотоси -

усмихнати като за филм -

от край до край.

Не е беда, все още има сладост -

ще лепнат устните от гроздови зърна;

отново слънцето ще сипе благост

в дюлите и жълтите листа.

Дори през рамката на тъжния прозорец,

ще ни напомня пак за себе си

в студени дни.

Не се сбогувам. Рано е да тръгна.

Проблясва златна есен

в сянката на ятото по пясъка ронлив.

Очите не ме лъжат. И макар безмълвен,

Август дава знак.

Вълшебството му предстои.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...