Aug 21, 2020, 12:22 PM

Краят на лятото

738 2 1

 

Търкулна се и този Август -

орехче по било стръмно.

Помогна му и лек ветрец,

уж топъл, морски,

а от него кожата ми смугла тръпне

и поглеждам към брега.

Не е за топъл шал,

не е дошло и времето

да се заключим в домовете си

със летни спомени и фотоси -

усмихнати като за филм -

от край до край.

Не е беда, все още има сладост -

ще лепнат устните от гроздови зърна;

отново слънцето ще сипе благост

в дюлите и жълтите листа.

Дори през рамката на тъжния прозорец,

ще ни напомня пак за себе си

в студени дни.

Не се сбогувам. Рано е да тръгна.

Проблясва златна есен

в сянката на ятото по пясъка ронлив.

Очите не ме лъжат. И макар безмълвен,

Август дава знак.

Вълшебството му предстои.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....