Краят на лятото
Издишам във стъклата лято,
а вън усмихва се нощта.
И ужким всичко е познато,
а непозната идва есента.
Прозореца разтваря и нахлува
във стаята ми със дъжда -
с прохладни капки ме целува
и гмурва се във моята коса.
И ужким всичко е познато,
но непозната ми намига вечерта.
... Издишам във стъклата лято,
на пресекулки вдишвам есента...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Гюзелева Все права защищены
