Краят на лятото
Издишам във стъклата лято,
а вън усмихва се нощта.
И ужким всичко е познато,
а непозната идва есента.
Прозореца разтваря и нахлува
във стаята ми със дъжда -
с прохладни капки ме целува
и гмурва се във моята коса.
И ужким всичко е познато,
но непозната ми намига вечерта.
... Издишам във стъклата лято,
на пресекулки вдишвам есента...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Гюзелева Todos los derechos reservados
