17 may 2008, 10:07

Краят на лятото 

  Poesía
1001 0 4
 

Издишам във стъклата лято,

а вън усмихва се нощта.

И ужким всичко е познато,

а непозната идва есента.

 

Прозореца разтваря и нахлува

във стаята ми със дъжда -

с прохладни капки ме целува

и гмурва се във моята коса.

 

И ужким всичко е познато,

но непозната ми намига вечерта.

... Издишам във стъклата лято,

на пресекулки вдишвам есента...

© Мария Гюзелева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??