18 нояб. 2011 г., 05:44

Краят на любовта

669 0 1

Стоя замислен във нощта

с поглед празен към звездите.

Мисля отново за любовта,

останала вече в мечтите...

 

 

Споменът за дъха ти сладък

провокира сълзите ми горчиви.

Допирът ти нежен го няма,

ала треперя от неговата диря.

 

 

На устните все още стои вкуса

от твойта целувка за сбогом,

оставила ме сам сред тълпата,

наранила ме дълбоко в душата...

 

 

Оставен в сянката на любовта - самотата,

отряза ми жестоко ти крилата...

Плътта ми в пожар от тъга гори...

Сърцето ми спира затворено зад ледени стени...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....