Nov 18, 2011, 5:44 AM

Краят на любовта

  Poetry » Love
668 0 1

Стоя замислен във нощта

с поглед празен към звездите.

Мисля отново за любовта,

останала вече в мечтите...

 

 

Споменът за дъха ти сладък

провокира сълзите ми горчиви.

Допирът ти нежен го няма,

ала треперя от неговата диря.

 

 

На устните все още стои вкуса

от твойта целувка за сбогом,

оставила ме сам сред тълпата,

наранила ме дълбоко в душата...

 

 

Оставен в сянката на любовта - самотата,

отряза ми жестоко ти крилата...

Плътта ми в пожар от тъга гори...

Сърцето ми спира затворено зад ледени стени...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...